Опитай се да си представиш
широката плисирана пола
на родната ни планина,
но без циментови пайети.

Опитай се да си представиш
през лятото Софийското поле,
набъбналите житни класове
и тропота на дивите коне,
без грохота на лакоми машини.

Опитай се да си представиш
кристала на среднощни небеса,
изгрялата над Витоша луна
в прегръдката на звездна пелена –
неопетнена от оловни сажди.

Опитай се да си представиш –
Градът окъпан в утринни лъчи,
живот без страх, боклуци и лъжи,
щастлива младост, тихи старини.
Опитай се да си представиш …

Не можеш ли?
Тогава ми кажи –
Защо си заслужава да останеш?