Какво се случи с нежната душа...
Защо, забързан, тръгна си поета?
Защо го пуснах, друга ли избра?
Така е празно... с белите полета!
Почивка ли поисках - за из път...
От теб-поезийо скрих се като щраус,
но слаба бях пред теб, за кой ли път
животът преразгледах от начало...
За кой ли път отново... кръстопът!
...а умориха се! Рухнаха нозете...
Не може ли един, един единствен път,
по-лесен зар да хвърлят боговете!
Не може ли да махна със ръка...
да спра да разчленявам всяка дума?
В сърцето си - предверие към света,
да вдигна храм и пак да ми е хубаво?
Пак да горя със онзи огън див...
и в транс със нестинарки, полуголи,
от пепел да възкръсна феникс, жив,
да спре сърцето за любов да моли!
Да се издигне, с устрем, над света
и с теб - поезийо пак да сме щастливи!
Да стиснем за примирие, днес, ръка,
една към друга пътя преоткрили!