Бях се хванал с живота на бас,

голобрад и нахъсан хлапак.

Ще мирясам обаче и аз,

между груби дъски и капак.

На съдбата се зъбех без страх

и прескачах дувари среднощ.

Не веднъж ли през сълзи се смях,

и добър, и понякога лош.

Не отместих планетата с длан,

както често мечтаех в захлас.

Щракна времето вълчи капан

и ме хвана във него от раз.

Завъртяха се дни в хоровод,

а пък аз не танцувам добре.

С трудни стъпки е този живот,

от дилеми безбрежно море.

Кръговрат е и устремен бяг,

неподвластен на огън и лед.

И ще хлопне накрая капак

над поредния скучен поет.