Весден
            и дявола и Бога
за  моята объркана душа
                        се борят.

–  Смири се...
–  Докосни!
–  Извиси се...
–  Не! Вкуси!

–  Събуди за вечността духът...
–  Виж как е жадна тази плът!
–  Не в тоз вертеп е твоят път...
–  О, как е сладостен грехът!
–  Виж, ангели над теб кръжат...
–  Там чака те набъбналата гръд!
–  Чуй, птичи трели зарад теб звучат...

Все тъй
            и дявола и Бога
за душата ми объркана
                        се борят.
Уморих се!
Докога
            и дявола и Бога

за моята душа

ще спорят?...

Ако, изстрадала,

            душата се смири,
с неравния си стих,

аз знам,
вселенията райски

            бих смутил
и бих отмил
            надвечната печал...

Но ако страстта
            във мене се взриви,
аз нов пожар
            във ада огнен

                        ще запаля

сред тез нещастни,
            страдащи души –
на сладостите земни
                        за отплата!

Затуй сега
            и дявола и Бога

за моята объркана душа
                        се борят.


13.01. 2012г.