Желанието ми те създаде,
умът си по теб погубих.
Сила от ръцете, ти дадох,
не спечелих, а изгубих.
Но целта си аз постигнах,
търсейки прекия път.
Душата ти аз достигнах,
влизайки в празния кът.
Сега, не виждам път назад.
А напред, безшумно лазя.
Да те обичам е като в ад,
но трудно е да те мразя.
Целта си аз постигнах,
търсейки прекия път.
Душата ти аз достигнах,
влизайки в празния кът.
Боли, когато близо си.
А обичаш ме - така изглежда.
Тръгнеш ли - вече няма те,
но пъзела се нарежда.
Далеч не искам да ходиш,
а следващата чака своя ред.
Да кажеш \"не\" - вече е късно,
спомените стоят отпред.