StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,677
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,177
   Точки: 2,645,446
   Съобщения: 154,444
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някоя нощ, която е все същата

Събуждам се. Не съм сама,
до мен е утрото, от поздрава,
на водещия сутрешния блок.
Сънят ми се протяга,
опипвам му с ръката мен...
оставил ми е спомен
в дъх парфюм...
Rouge, Lacroix… от вчера.
Връхлита хлад по още
топлата възглавница,
охлажда по косите ми
възникнало желание,
а въздухът отвън изписва „ден”
върху разстлалия се бял сатен
в леглото и си излиза, като кани мен
на пейката, сред гълъбите в парка...
да поговорим за началото.
А после... после може да си
този всеки, който сам седи
на мястото отсреща, празното.
Няма кой да знае на другия пътя...
Права улица,
ъгли допрени в паветата,
тухли – в стените,
накрая завършва с друг път...
Цветовете на дни,
с тях завързвам обувките,
в мълчанието ми
и в крачка за оттатък...
три изгорели фази клечки,
от кибрит,
за топлото под слънцето...
Добре съм... ако не беше то...
обърква ритъма като се спира,
когато се оглеждам, търся...
Няма кой да знае на другия пътя...
Цвят. Обич. Отвътре...
Rouge, Lacroix... аз, днес...
Добре съм... Някой някого търси.
Носи табела „щастлив”...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-02-06
прочитания: 270
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход