uFeel.me
Някоя нощ, която е все същата
Автор: inamay,  6 февруари 2009 г. в 07:50 ч.
прочити: 290
Събуждам се. Не съм сама,
до мен е утрото, от поздрава,
на водещия сутрешния блок.
Сънят ми се протяга,
опипвам му с ръката мен...
оставил ми е спомен
в дъх парфюм...
Rouge, Lacroix… от вчера.
Връхлита хлад по още
топлата възглавница,
охлажда по косите ми
възникнало желание,
а въздухът отвън изписва „ден”
върху разстлалия се бял сатен
в леглото и си излиза, като кани мен
на пейката, сред гълъбите в парка...
да поговорим за началото.
А после... после може да си
този всеки, който сам седи
на мястото отсреща, празното.
Няма кой да знае на другия пътя...
Права улица,
ъгли допрени в паветата,
тухли – в стените,
накрая завършва с друг път...
Цветовете на дни,
с тях завързвам обувките,
в мълчанието ми
и в крачка за оттатък...
три изгорели фази клечки,
от кибрит,
за топлото под слънцето...
Добре съм... ако не беше то...
обърква ритъма като се спира,
когато се оглеждам, търся...
Няма кой да знае на другия пътя...
Цвят. Обич. Отвътре...
Rouge, Lacroix... аз, днес...
Добре съм... Някой някого търси.
Носи табела „щастлив”...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me