StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,497
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,610
   Точки: 2,643,656
   Съобщения: 152,226
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някой ден

Когато всичко свърши,

какъв си бил, не струва;

щом нещо ще се скърши,

не може да векува.

На млечната пътека

съдбите се пресичат

и там личи човекът,

щом още го обичат.

Усмивките тогава

не просто ще го сгреят,

защото те не слава,

а дружба ще довеят.

И в новото начало

отново ще се видим

със младото си тяло

във бисери от миди.

Тогава ще се влеем

в потока на съдбите

и песен ще запеем

за ключа към мечтите.

И всичко вчера - лава,

ще стане вече ясно:

в морето от забрава

за всеки има място.

Отварят се очите,

но вече в друго време,

а тази със гърдите

понечва да ни вземе.

Погалва ни, а страда,

тъй мило ни се смее

и сякаш ни познава,

сълзите щом копнее.

И пак започва всичко

от там, където свършва,

да търсим нещо лично,

което да ни връща.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2007-10-04
прочитания: 6524
точки: 171 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 91 (виж препоръчалите)

Вход