Все повече те чувам как мълчиш
по незатворен телефон отсреща.
Оставям се, долавям че си ти
и знам, че имаш да ми кажеш нещо.

Вдишваш леко. Цялата вселена
за мене се превръща в тишина…
Насред това спокойствие зелено,
защо накъсва мисълта ми страх?

Над блесналата бяла празнота,
защо не чезне чувството виновна?
Усещам, че и с тебе е така…
Не мога да затворя телефона…


© Елена Желева. 03.03.2013 г.