Резен от дюля, тази млада Луна,
потреперва и облото рамо
залюлява си сянката, леко,едва
от небето се мъчи да стане.
Но къде ще избяга - не знае
от минутите дълги, протяжни
по дърветата стари чертае
с лунни мигли - гъсти и влажни.
Всички гълъби в Стария град
слагат сивите, мокри пижами,
на небето по златния шев
са намятани тънки юргани,
от последните капки мъгла.
Колко много слепи прозорци
крият старите, тъжни фасади
а пердета на точки крепят
празни, пукнати вази ...
Тази моя Луна недозряла
е момиче на двайсет години.
Хайде, окръгляй ги тез рамене,
дано котка пътя ти не мине!