На всички е ясно Пепеляшка коя е -
жената прекрасна със погледа мил,
която със чара си свой ме омая...
и в която безумно съм се влюбил.

Когато видях я - тя гледаше тъжно,
уморена до болка, пред куп за пране,
прехапала устни, сълзите си бърше,
грижовна и нежна към свойте мъже.

Съпруг вкъщи има, два сина красиви,
приготвя със обич нещо вкусно за тях,
докато почива - прахосмукачката пуска,
избърсва накрая насъбраната прах.

В полунощ тя си ляга уморена, без сили
и тогава започва най-прекрасният сън -
със феята модна, с красивите дрешки
и с джипа \"Паджеро\", който чака отвън.

В съня шофьор няма, сама джипа кара
към \"Замъка\" - клуб с танци чак до зори,
дето чака я принца (моя милост, разбрахте),
който винаги сбъдва всички нейни мечти.

Той прегръща я нежно и в танц се понасят,
впили устни в целувка, щастие в тях искри,
следват ласките топли с обични тръпки...
Две сърца лудо бият, любовта им ехти!

Но шест като стане - аларма се чува,
без милост тревожно часовник звъни.
Пепеляшка е тъжна, но трябва да става,
отлита сънят й със всички мечти.

Какво й остава... полунощ пак ще чака,
за да бъде щастлива, та дори и на сън -
за да танцуват със принца във мрака
под звуците нежни на любовния звън...

10.01.2012 г.
Шкафчето