Бях решила - сменям гардероба,
и квартирата, и даже и града.
Мислех - слагам роклята си нова,
новите лилави очила,
пътьом ще изхвърля на боклука
прашните отминали неща,
ще забравя, че била съм тука,
някак си ще се новородя
и готово.
Вече ще съм нова!
Роклята. Без куфари. Боклука.
Леко тръпна. Слънцето блести.
Няма вчера. Няма беше. Тука
почва всичко - тъкмо се родих.
Хуквам по детински към простора -
лека, със захласнати очи...
Без да ща, поглеждам и надолу.
Пак оставям старите следи...