Искам да съм стар бароков скрин
по времето на Шекспир!
Скрин-мечтател,
който пътува, когато настъпи \"тихото\" безвремие
на нощта - звездната, лунната, юлската
или зимната за благозвучие!
- Вали тих сняг, полепват кристалните погледи
на деца върху пръстите му.
Той ги стопля с копнеж,
а те изчезват в... нищото!
- Юлска, теменужена, изпълнена с аромат
и желания - вечер!
На ход са светулките!
Не! Сетих се... да потанцува с тях
в клони черничеви, понесен от вятъра!
Слънчев следобед:
- Волно полита с крила пеперудени...
Луна и звездна нощ:
- Полегнал върху плочника - гладък от времето
отправя взор виолетов...
Исках да съм стар бароков...
Но всъщност бях дете,
което прегръща снежинки.
Игра със светулки в клони черничеви.
Отправях копнежи към луната,
жалко, че само една е!
Останах Желание...
понесено и трепетно върху пеперудени крила!
19.07.2011 г.