Тъй както идва нощта
умират и моите мечти.
Изпълвам се с тъга
и изливам я в сълзи.

Тъй както е черна тя
такова е и моето сърце.
Душевната нощ убива сега
и убива черното небе.

Но ето идва краят на нощта
и с него краят на живота.
Пада и последната сълза,
падам в гроба си сега.

Слънцето изгрява вече,
аз лежа спокоен в земята,
но душата още плаче
и в Ада пак ще съм с ТЪГАТА !