Тъмата тихо говори,
нашепва тежки слова.
Какво момичето стори
за да й проговори нощта?

Луната с тайнственост наднича,
ала вижда само моминското сърце.
Нито дума не изрича,
дава път на мрачното гласче!

Сама звезда проблясва в черното небе.
Бавно светлината й загасва,
като мечтата на малко влюбено дете-
една звезда отново се изгуби там...в нощта!

Тъмнината спря да нашепва!
Луната спря да блести!
Звездата вече изгасна!
Момичето заспа, изгубило своята мечта!
Боли!...