Нощта, със пеперудени криле,
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...

Прегръща ме жадувана тъма.
Отдавна знам - не топли светлината.
Боли от всяка следваща лъжа.
Ще бъде ли различно по-нататък?

Животът ни е просто кратък сън,
от който искам аз да се пробудя.
Ще полетя към пламъка навън!
Превръщам се във нощна пеперуда...