Вървя след теб, през твоя мъглив бряг.

По дирите на жадните ти риби.

И съчинявам тяло на злодей

от мокрия ти, тих гробар. Морето.

 

Не помня вчера как си плел възлИ,

за да укрепваш дядовата мрежа.

И как мазолите на дните ти,

докоснали сребро на риби люспи,

са се превръщали в ято светулки.

 

Забравих как пердето на очите ти

е гонило по вятъра коритото,

с което мама все те е делила.

И как си прал от сивото косите си

с бяла по детски пяна край скалите.

 

Не помня! Днес те няма и гробарят -

морето е отчайващо солено.

Дори да го докосна през любима.

Дори и месечина с ръст на пъпеш

да сипва на солта му от меда си.

 

Морето е и истински студено.

Дори когато тенджера напомня,

а лятото е похлупак под пара.

Все ще остане някоя нестоплена

тъга с човешки лик в дълбочините.

 

Как да повярвам, татко, че те има,

че раковините не носят болка?

Когато ехото, което взимам

се удря в неподвижните ти снимки.

 

Опашките на моето момиче

напразно си играят на делфини.

с юмруците ми, сграбчили ненавист.

Няма вълни в ръцете ми, а пясък.

 

Очите ми са сухи корморани.

Витаят над сълза и стискат зъби.

Сълзата е робиня на солта си.

Отказвам да приличам на злодея!

 

Расте сълзата. Искам или не

морето неизбежно ме настига.

Пък пясъкът в ръцете ми крещи,

изтичащ между пръстите ми трудно:

 

Пусни ме наведнъж да изтека.

Пусни ме, сине, аз съм татко ти.

Оставиш ли ме бавно да пълзя,

ще се променям бързо. И накрая

ще ме изгубиш. Ще спечелиш друг.

Един пастрок, лицето ми откраднал.

 

Пусни ме. Да, солено е морето.

Студено е. Ала не е гробар.

Безкрайно е на шепот от животи.

Удавниците всъщност стават чайки.

 

И блясъкът в солта му е безкраен.

Денем се къпят изгревите в него

и белите криле на чайките.

А нощем фарът си плакне окото.

Съзвездия компасите си мокрят.

 

Пускам те, тате! Пускам кормораните

да отлетят далеч от мрежата ти,

която са започнали да късат.

Изтича сивотата на косите,

в които бях на косъм да те пъхна.

 

И пак плетат възлИ  ръцете ти

с ръцете ми по сребърните люспи.

Момичето до мен дели делфини

с очите ми, които весла галят.

 

Плувам след теб, през слънчевия плаж.

По дирите на живите ти риби.

 

Сбогом, рибарю! Време е за вахта.

Звезди танцуват с твоето корито.

Аз казах сбогом на смъртта ти, татко.

Звездите са направени от лодки.