Стоя на гарата не знам,
къде със влака да препусна.
И тръгна ли на юг дали,
на север нещо ще пропусна.

Аз знам, че моята съдба,
без корени да се пилея,
наследство е от древността-
номадите земя не сеят.

Потеглям пак, не ще ме спрат
дори безкрайните ми грижи.
Умора ме поваля насред път
и ще пълзя. Но ще се движа!