не съществуват понятия

няма права

няма ме мене а също и тебе

не съществуват сълзите

а също прахта

няма сенки а също слънца

не съществуват пътеките

няма гора

сякаш няма Нищо

и нищо няма Същност

а ние вървиме нататък

към мене

към тебе

и по-надалече

и как се разминахме

на лакът от нас

не спряхме

не бързахме

подминахме бавно

даже се гледахме

обърнах се там а тебе те нямаше

и аз ли като теб в гръб съм безличен

а ти се обърна когато си тръгвах

прехапала устни

премисляща всичко

измита обилно със бистра вода

няма обич а също омраза

не съществува света

няма лица

тук съм сам а и тебе те няма

всъщност на Нищото нищо му Няма

а ние ще вървиме нататък

към мене

към тебе

и по надалече

докато се разминеме

пак