И полетяха вопли и души -
от писъците въздухът се сбръчка.
Вселената от болка се сниши.
Небето оглуша и се разлюшка.

И вековете нямат тази власт -
да изличат със приливи кошмара.
А той стои и вее тъмен плащ –
над пълната със кръв дълбока рана.

От всеки стон излитна ангел бял.
И всеки вик - в звездица се обърна.
А онзи със зловещия кинжал...
И Пъкъла от него се отвърна...