Догаря свещта която запалих,
а с това и нашата надежда залязва
споменът никога не забравих,
споменът който сърцето ранява.

Дни на голяма скръб ни тежат
дни на отминали мечти
и още трудностите пред нас стоят
пътят ни кой ли ще освети?

Никой! Никой си нямаме ние
освен нас самите
и никога не сме вярвали,
че такива ще са ни съдбите.

Приятели добри нямаме ние
всеки всякога е готов да ни предаде,
ако възможност само му се отдаде
грешите ако друго мислите вие!

О, само каква мъка, болка и горест
се е събрала сега в душите,
но не в техните а в моята душа,
която скърби от това което слуша...