StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,074
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,866
   Точки: 2,648,597
   Съобщения: 156,101
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ничия

Уж съм ничия, Боже! Със стихиите бродя, свободните.
Ни въжета търпя, нито нишки от лъскав сатен.
Безподобно сама, упорито бунтовна безродница,
от вериги и връзки, крила сътворила за ден.

Нямам никого, никой ме няма, угасват огнищата,
но от всичко съм част, а пък всичкото - част е от мен.
Моят корен отрязан, два века назад, пепелище е,
но пулсира в земята ми див вик, от песен роден.

Тази песен, която столетия пеят върхарите
и с гласа на кавал свирят билки и диви треви,
а кръвта ми шепти: "ти си просто прашинка от цялото
и повтарят се в теб всички хора, живели преди".

Уж съм ничия. Дух, принадлежност и бряг пратил в нищото,
уморена от виещи глутници стара вълчица,
но, незнайно защо, сън сънувах - вървя през стърнището,
изтъкана от древната, пъстра народна шевица.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-10-28
прочитания: 32
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход