Здравейте, простете, видях че се ронят,
от букета Ви бели на лотос листа,
почакайте, спрете, от моите шепи вземете,
събраната нежност за някой в нощта.
От Вашите шепи, да грабя не смея,
простете, но кой в мрака ме спря?
Не смейте до мен доближава
от вашата нежност ще стане тъга.
Аз вече си тръгвам, мъгла в сумрака,
изгубен кинжал, без глутница вълк,
това съм простете, сам продължавам
красиво сте цвете, но груб е светът.
Не, чакайте! Спрете! Ранен сте видях.
Ще превържа раната Ви, ето вземете
от белия лотос вълшебен нектар,
а после вървете, вървете...аз сама ще стоя.
Сама, но със сянка, опряна в нозете,
в отплата за Вашата топла ръка,
отблясъци в мрака, стомана в ръцете,
ще чакам и пазя Вашата душа.
Borimir and nerina