Докосна ме утрото нежно
със свежия дъх на трева.
Небето ми пак е безбрежно
и пак е прекрасен света.
Замаян от песен на птици,
чул вятъра тих от леса,
поглежда с широки зеници
усмихнат към мене денят.
Безгрижна, сияеща, тиха,
омайна дойде вечерта,
а нежните чувства откриха,
че скоро ще падне нощта!
Нощта разнолика пристъпи-
лицето и днес бе с луна.
Звезди ореол и извиха.
Бе приказно нежна и тя!