На едно момиче

С червена рокля и обувки на ток

Тъгата слиза по студените стълби.

Изглежда красива. Сплетени в кок

под шнолите спят косите и тъмни.

Бавно пристъпва. Нежна и горда.

По скулите и се стичат прозрачни сълзИ.

Свян. Отчаяние. Горест. И болка

в океана на двете и разплакани очи.

Защото Тъгата е всъщност момиче.

Защото момичетата са всъщност Тъги.

Защото невъзможно и силно обичат

в своя свят от облаци и мечти.

И защото когато до смърт ги раниш,

обличат своите червени рокли.

И прикриват сълзИте си с мъничко грим.

И слизат по стълбите. Нежни и горди.