uFeel.me
Невидимо обсебени...
Автор: pin4e,  23 юли 2010 г. в 15:09 ч.
прочити: 585
Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар...

Петлите само тихо се прозяват,
и звуците са глухи, като демони.
Дори и вятърът си търси завет
до портата, обхваната от тремор.

А котките промъркват равнодушно-
невидимо обсебени от себе си.
По-крива ми изглежда даже крушата.
Врабчетата по клоните се бесят.

И селото отдавна се е свършило,
като брашно през дълга бавна зима.
Внезапно като смърт стърчи плашило.
А теб те няма, нищо че те има.

2006

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me