Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар...
Петлите само тихо се прозяват,
и звуците са глухи, като демони.
Дори и вятърът си търси завет
до портата, обхваната от тремор.
А котките промъркват равнодушно-
невидимо обсебени от себе си.
По-крива ми изглежда даже крушата.
Врабчетата по клоните се бесят.
И селото отдавна се е свършило,
като брашно през дълга бавна зима.
Внезапно като смърт стърчи плашило.
А теб те няма, нищо че те има.
2006