StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,893
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,504
   Точки: 2,655,426
   Съобщения: 162,409
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,783

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Невидима...

НЕВИДИМА...

Послушай ме, не бързай,
остани за малко с мен...
Студено ли е на душата ти?
Не се измъчвай от това сега.
Поспри, послушай ме и замълчи...
Не бих могла с красиви думи
да те омагьосам, да те смутя.
Знаеш, че не го умея. Забрави ли?
Но бих говорила, ако ме слушаш.
Бих забравила с теб самотата си.
Бих си отворила пред теб душата.
Какво реши? Ще се заслушаш ли? Кажи!
Намираш ли ме ти поостаряла?
Или съм доста побеляла?
Сърцето ми, обаче, си е същото -
не мога лесно да го променя.
Та кой ли би могъл? Навярно никой...
И нищо не би било по-стряскащо,
ако ме то остави във покой.
Нима не искаш ти да разбереш?
Минават дните ми мъчително -
в надежди, страхове и упования.
В очакване на утрешния ден - без теб...
А ти нали си още тук, край мен?
Защо не мога да те видя?
Как искам, поне веднъж,
да срещна аз пак погледа ти ведър...
Да ме зарадваш с усмивката си ти.
В миг да почувствам топлотата на душата ти.
Да си повярвам, че не съм сама в борбата си.

Да слеем в мислите изгубени телата си
в прегръдката, която не успях да ти даря.
В прегръдката, която ти безсилен бе да ми дариш.
ще си си тръгнал... Тук си някъде... Наоколо...
Защо ме наблюдаваш, тайно?
Нима ме виждаш? Невероятно!
Защо не ми дариш сега, когато страдам,
когато мракът се сгъстява,
лъч светлина от твоя взор, към мен отправен?
Не се страхувай! Приближи се!
Дори да искам, не мога да те задържа...
Аз искам само да докосна  силното ти  рамо.
Да почувствам твоята широка длан в ръката си.
Да, зная, че не би ме ти отблъснал,
когато дойда някой ден при тебе...
Усмихнали се? Или ми се стори?
Не, усещам дъха ти върху лицето си пламтящо...
Не искам никога да бъдеш тъжен!
И моята усмивка ще те следва!
Ето, виж я! Нали ме гледаш?
Дори и малко да е тъжна, не бих лишила те от нея.
Ти така си ме запомнил... Погледни ме!
Нали съм същата, каквато бях? Или греша?
Или пък мъката успяла е да промени чертите ми...
Зная само, че ТИ ще си останеш същият -
в сърцето ми, душата ми и в мислите...
Но ти се натъжи? Притихна...
Не разбрах защо? Сгреших ли нещо?
Нима изгубил си доверие във всяка моя дума?
Не,не вярвам на обичта ми ти да си обърнал гръб...
Не чувстваш ли? Това е моят зов към теб!...
Тихо е... И тъмно... Сама съм...
Ти трябва да ме чуваш!
Дори да не те виждам, дори да не ме виждаш...
Невидима, но вярна...
Ти плачеш ли? Или пък се усмихваш през сълзи?
Не мога да те видя, не можеш да ме видиш...
Не се измъчвай ти! Не ме търси с очи!
Не ще ме и докоснеш.
Невидима бях аз, невидима останах...
За теб, за тях, за всички...
Полека, тихо-тихо си тръгни!
На пръсти... За да не те чуя... За да не страдам още...
Не мога да те видя, не можеш да ме видиш...
Отново съм сама... Наоколо е тихо... Тъмно и студено...
Отиде си безшумно... Почувствах, че те няма...
Недей да се страхуваш! Ти само ме очаквай!
Ще дойда, при теб ще дойда някой ден!
Тихичко ще стъпвам... Няма да ме чуеш...
Няма да ме видиш, дори да ме очакваш...
Невидима бях аз, невидима оставам...

29.01,2011 г.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-04-07
прочитания: 302
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход