Дори да съм весел, дори да съм тъжен –
не съм безразличен към чужди беди
и чувствам, че трябва, че даже съм длъжен
на помощ да ида – да спре да боли

душата на близък, на верен приятел,
спечелен в отдавна отминали дни,
в когото намерих изкусен ваятел
на чудни картини, на дивни мечти...

Ще сторя аз всичко за тебе, човече,
дори невъзможното – знаеш, нали?
Ще тръгна веднага, не си тъй далече,
не трябват чак толкова много пари...

Невидима сила към теб ме повежда,
към здрави и топли другарски ръце...
Ще дойда със тихата бяла надежда –
онази, що още е в мойто сърце.