Преди да свърши пътя в шепа прах

отдолу под нозете ни ще пари-

от късите ни крачки, в детски смях

до спрелите. Защо сме ги вървяли?

Защото с теб сме късали листа

и хвърляли по пътя - да показват,

че вчера...,  двете минали деца

от днес в различни пътища нагазват.

Но там в онези греещи очи,

в гърдите ни - там пътя продължава,

под босите нозе, димящи дни

напълнили обувките с жарава.

Когато пътя свърши в шепа прах

и с теб вървим..., и все така ни пари

то нашата любов я беше страх,

че чувствата ни бяха - нестинари.