Ако утре във облака мрачен,
уморено приседнал над хълма
разпознаеш очите ми, значи,
че при него щастлив съм се върнал.

Ако утре във пулса разплакан
на капчука, сърцето ми чуеш,
не затваряй прозореца в мрака.
Може би с този пулс ще нахлуе

обичта му при теб. Ако птица
утре кацне отвън на липите
и във нейните тъмни зеници
моят поглед откриеш, попитай

за тъгата в очите й скрита.
Тя навярно трошица ще вземе
от дланта ти, преди да отлитне
по далеч от несретното време,

от което избягах и аз.
Ако утре студения вятър
стих прошепне ти в късния час,
то повярвай, че аз съм го пратил.

Приседни и послушай го. Знам,
че навярно ще бъдеш сърдита,
че ме няма, но вятърът сам
с хладна длан ще изтрие сълзите.

След което със облака мрачен,
с птица, с вятър... съвсем неусетно
ще си тръгна - без вече да плачеш -
от проклетото време несретно.