Неслучените мигове какво са...

Не са ли те нецъфнали цветя...

Не стъпвайки по въглените боси,

не сбъдваме пожара на страстта...

Не тръгвайки е повече от ясно,

къде и как ще свърши този път...

Не задавайки си трудните  въпроси,

отговори как ще се родят...

И сигурно, би било много лесно

по пътя ни да няма кръстопът,

но пък дали ще бъде интересно

и как очакващи, очите ще горят.

Ако на всяка искаща минута,

не И дадем крила за да лети,

остава болна, легнала ни в скута,

за себе си напомня и тежи...

 А ти, готов ли си да бъдеш зрител,

удобно седнал в своето кресло,

и с времето, най-ценната валута,

да плащаш за живота зад стъкло...