Не искам да цапам онази везна,

дето доброто ще мери,

на Отеца ще кажа само това:

- Боже, отвори адските двери!

Там ще съм точно у нас-

огън ще пари краката,

и всяка огнена страст

ще ми разпва  душата.

Навярно, Боже,

няма да простиш

вироглавата ми същност,

защото те изобличих

за ябълката и реброто също!

Защото мирно не стоях

и не треперих

от гнева ти въздесъщи!

Обичах, радвах се, живях,

но съвестта си не престъпих.

Разбивах догмите на пух и прах,
на поп не вярвам
и не влизам в църква.
С отворени очи живях

за радости  и болка чужда.

Душата само е иконостас,
сълзите си изгарям в нужда
Жена съм. Изкушение и Грях,

и Откровение,

с което сетивата се събуждат…

Когато дойде сетният ми час,

гробарят вместо да се кръсти,
да разпилее думите ми като прах

и с тях, Животът да покръсти…