Той умря... Безутешен, суетно.
Той в ръцете й падна безжизнен.
Бе сънувал смълчани полета,
и... погинали птици, безкрили.
Някой зверски им беше изтръгнал
крилете, някой зверски
избол бе зениците.
Той... умря. Като тях.
И почти не докосна небето.
Не отвори очи за последно.
Просто някак така безпредметно
ослепял бе, мълчалив и несретен.
Той умря. А в душата й място
преди време намери.
После тръгна, просто тъй,
насред път изоставил
всички трепети,
всички слънчеви зайчета,
и светулките в шепите.
Всички влюбени шепоти...
И мечтата завидна
не сбъдна – да й стори местенце,
до себе си... Не посмя.
Само тайно решил бе -
нейната смърт бе желал
във съня си... Усещане...
Ала днес... заспа, в уединение.
Завинаги си тръгна от сърцето й.
Смъртта... е негово спасение.
Онази смърт, що си бе пожелал
за нея... Временно.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me