uFeel.me
Непредвидено
Автор: nella_gold,  5 декември 2011 г. в 06:49 ч.
прочити: 266

Той умря... Безутешен,  суетно.

Той в ръцете й падна безжизнен.

Бе сънувал смълчани полета,

и... погинали птици, безкрили.

Някой зверски им беше изтръгнал

крилете, някой зверски

избол бе зениците.

Той... умря.  Като тях.

И почти не докосна небето.

Не отвори очи за последно.

Просто някак така безпредметно

ослепял бе, мълчалив и несретен.

Той умря. А в душата й място

преди време намери.

После тръгна, просто тъй,

насред път изоставил

всички трепети,

всички слънчеви зайчета,

и светулките в шепите.

Всички влюбени шепоти...

И мечтата завидна

не сбъдна – да й стори местенце,

до себе си...  Не посмя. 

Само тайно решил бе -

нейната смърт бе желал

във съня си... Усещане...

Ала днес... заспа, в уединение.

Завинаги си тръгна от сърцето й.

Смъртта...  е негово спасение.

Онази смърт, що си бе пожелал

за нея... Временно.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me