Нямам спомени, даже мечти.

С лека ръка ме изтриват - до... ситост.

Даже болката вляво мълчи,

а живота ми – празен и... плитък.

Нямам спомени, даже мечти.

След последния пукот железен

ме изтриха до дъно, почти...

Само сянка от мен – непотребна.

И така си оставам... Невежа.

Нямам себе си, нямам... и обич.

Мойта обич си тръгна, преди...

Днес съм беден, и прося... надежда.

Прося хлебец, и прося любов...

За какво са ми?! Щом ме изтриват?

Даже болката вляво горчи.

Днес съм просяк – за къшейче хлебец...

Утре?! И дали в своя свят ще се върна,

не зная. Всеки ден ме изтриват, отново.

И се питам – защо ли съм жив,

щом за тебе съм тъй непотребен.