сега си тъжна... тъжна... и навън е есен...

и тротоарите изстиват с късната ти лятна песен...

от бяло ли... от синьо ли с дъха отнесен...

и на душата ти... стремглав... и с недопитото чудесен...

сега си тъжна... сякаш е последна есен...

не за пребъдналите ти... а пред несбъднатата песен...

дъждът... от мисли чер вали... вали потресен...

и всяка капка в теб боли... и в теб обримчва обръч тесен...

от дланите на вятъра листата плъзнат...

и сякаш танц е непонятен... и на луди пеперуди...

към тротоарите отправени да зъзнат...

в дъжда повярвали... и в есента... и после... че са други...

но ти си тъжна... в тъгата си унесена...

и разпознала... може би... и разпознала край на песен...