Държим ли дълго нечия ръка,
душите ни привикват да се вкопчват,
а после ги осъждаме на гняв
и някакви безмълвни многоточия...
Нахлуем ли в съседна самота,
привързваме сърцата си към нея,
защото тя е бягство от страха,
че сам човек не може да живее.
Затворим ли врати към своя Рай,
започваме да търсим в чужди къщи
това, което в нашата пустее
и рядко оцелява до завръщане.
Навярно за това оставам тук -
в отчетливата преходност на пулса,
където ме обича като луд
животът ми... Докато го напусна...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me