Имам нужда да търся
в този свят неизброден.
Съкровена, но чужда -
да отворя прозорец.
Имам нужда от тихост
и сълзи във очите.
Колко още – не питам,
а животът не спира.
Имам нужда от тичане,
А и боса – защо ли?!
Нямам страха от нищо,
и макар да боде ми...
Имам нужда от ходене,
и от помисли разни-
тук мечтите не свършват,
преминават във полет.
Имам нужда от падане,
и дори от високо.
Щом ще стана отново...,
а това твърде важно е.