За живота си поговориха:
Etchi и krasimira1
Налей, Животе! Не се скъпи, недей!
От всичко по малко в чашата сложи,
после ни гледай сеира и кажи Живей!
Знам, от всяка глътка може да горчи.
До горе чашите ни напълни, преливай,
не се скъпи... нищо не ще ни натежи!
Ний държеливи сме, Животе, не унивай
не ще пречупим се, за нас не се грижи!
Видели сме от хубаво, от лошо по много
падахме с преклонени пред болка глави.
Усмихваш ни се или пък гледаш строго
и сякаш казваш ни: ”Хайде де, стани!”
Ела Животе, да поседнем, помълчим...
да си спомним моменти трудни и беди.
На чаша вино нека с тях се помирим
и кажем „Наздраве” за добри бъднини!
Ти, знаеш Животе, колелото се върти
след всяка болка поднасяш ми цвете.
И докато в гърдите ми сърцето тупти
ще държа здраво юздите ти в ръцете.