Пак във съня ми се втурваш.
Неканен!
Стига вече!
Нали уж си тръгна,
а подлагаш ми крак и ме спъваш.
Ненапил си водата ми жива?!
Нямам сили.
Но нямам страх от вещици!
И мечтите ми –
извор клокочещ са...
Всички мисли по теб запокитих,
а се втурваш в съня ми...
Вятър вихрен –
преобръщаш го -
всички истини - във лъжи,
всички рани от тебе,
с любов издълбани...
Нямам сили...
Върви си, за Бога!
Ти - онзи жалък негодник,
дето място в живота си стори ми.
А сега ?! Все за мене си спомня.
Не, не моля!
И дори на колене не падам!
Ти от моя сън си върви.
Аз ще пазя в сърцето си огъня -
само тихия спомен за теб да гори.
Огънят - дето гори ти душата...
Докато се намериш – във себе си,
докато ме откриеш... във тебе.