Из прегорелите от зимен студ треви червените коси на залезния вятър люлеят пламъци на сухи свещи.Загледан в своята проекция,пресечени следи от мисли на двойка кръгли облаци, върхът в една топола скоро ще заспи. В премигванията на двете точки между минути наобратнои прави часове в стъклото на часовник,долавям шум от думи на будни мои нощи. Прозорецът разглежда от високо как се прибира този ден. По керемидите на къщи брои целувки от последните лъчи и ниже с тях вечерна броеница, завърнали се за съня си гълъби.От уморените витриниразбудената светлина на лампиизпълва улицата с привечер.Полека стига първата тераса,прекрачва и плисва изведнъжобема си във стаята.От пода се въздига масата, олтар за жертвовсекидневие,подрежда в поглед чаша за кафес изстинали следи от пътища на глътки…В сълзици алени, зрънца от нар,съдбата ми разчита линиите избор… невзрачна подвързия Дебелянови нишката-следа, която свързва моята душа с екрана... и неизпращаните ми писма, последвали една покана да допиша стихове…