На мен ми е тъжно. И думи на могат
на крак да изправят доброто у мене.
Да плесна със длани и тази тревога
да стане вестител на нови промени.

Сърцето замряло не ще и да слуша
за повика светъл на адреналина.
Така е добре. Във фотьойла съм сгушена
и тайно се моля - дано да ми мине.

Но знам, че ще дойде неочаквано Нещото
тъй както фортуна след дълго затишие.

Днес в къщи ме чакат единствено вещите
и куп недовършени четиристишия...