На моя син с много нежност Все сънувам нежно в лунните си нощи конче звездочело до мене припка още... Времето неумолимо пътят заличава... отсам полета голи, назад - тъга, забрава. Ръка със жал протягам, поне да го погаля, но все докосвам в мрака споменът избягал. Зная, че и то ме чака, че и то за мен тъгува, и в звездните си нощи моите сълзи сънува...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me