StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 159,092
   Потребители: 12,289
   Автори: 3,973
   Коментари: 301,368
   Точки: 2,634,336
   Съобщения: 116,931
   Лексикони: 4,473
   Снимки: 10,824

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Недей да плачеш Квазимодо

Каква е твоята вина,
лице, родило се различно,
че трябва с вечна самота
да плащаш, че не си типично?
Нима ти също не си с лик,
та трябва да си подиграван,
да бъдеш сам подобно вик
не чуван сякаш не издаван.

Животът ти е смях в сълзи,
усмивката ти – тъжен поглед
към другите с безброй лъжи,
невиждащи за твоя полет,
във който можеш само ти
да бъдеш истински реален,
защото вярваш в две очи,
а не в света ни тъй измамен.

Недей да плачеш, ти си крал,
щом можеш още да обичаш
човека, който си предал
и в който все така се вричаш,
защото само любовта
осмисля празните ни нощи,
а ти си още със душа
напук на живите ти мощи.

Понякога, дори и сам,
е нужно да си нежна струна,
та твойта песен някой там
да чуе, па макар и дума,
и нищо, че не ще е с теб,
ти някому да станеш муза
във този грешен ничий век
сред който обичта е чума.

Ти само ще спасиш света,
създание родено с бреме,
че виждаш там – отвъд плътта,
що вярва в хубавото време
и твойта Есмералда с теб,
която в рая ще те води
към слънцето в деня от лед
напук на днешните неволи.

Какво ме вдъхнови?!

Мюзикълът по книгата"Парижката Света Богородица" !


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-05-04
прочитания: 1126
точки: 76 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 40 (виж препоръчалите)

Вход