StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,616
   Точки: 2,657,877
   Съобщения: 157,628
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Небето на пустините

Не можеш да ме познаеш,
защото забравям себе си
и всеки ден съм с нещо по-различна.
С една октава изсветля в ръцете ми
небето на страха и на пустините.

С едно сърце по-бедни са очите ми -
илици най-бездомно разкопчани.
Приличаме все повече на скитници
от истинските сънища избягали.

С едно перо са повече въпросите.
Луната като циганка врачува
и даже не усеща как си тръгваме
от лудост, незабрава и от бурите.

Не можем и за миг да се познаем
защото все загубваме от себе си.
Ветрове с тъмното сили премерили
в паяжина от сини мечтания.

Стаята, която пази смеха ни,
остава без прозорци и без сенки.
Едно ключе виси на врата на
чуждата и стерилна до смърт вечер.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-28
прочитания: 289
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход