Луната снощи беше курабийка,
нахапана от гладно псе
рояк светулки, плачейки за нея
я гониха в лилавото небе.

Нащърбена, Луната се усмихна
звездите от почуда онемяха
изтръпнаха, заклатиха глави
в лилавото на завет се поспряха.

Полюшва вятърът небето зимно
самотна нощ към изгрева върви
сънливо, утрото рисува
легло за уморените звезди.