Говори се, че гневен съм, проклет,
а всъщност аз съм просто много тъжен.
Не съм белязан с Божи знак поет,
а белегът е от горещ до бяло ръ̀жен.

Пропадах често в дупки и блата,
умирах, ала други не предавах.
Съдбата псувах, ала все вървях,
в кръвта си се пречиствах от поквара.

Герой не бях, но в Бога се заклех –
на нищо земно няма да робувам.
Не търсех непременния успех
и често не живях, а съществувах. 

Костюм не носех, в дрипите бях чист
и ризи не харизвах на събратя.
Дарявах ги с парченца синя вис
и с вярата пречистваща душата.   

20.11.12 г.