Не знаех, че можем да помним така - хора изгубили себе си, не вярвах че ще  видя това, гледайки в мене си! Пазела в раните кръвнина, с бинтове вечно превързана - в мен тъмнина, към минали грешки привързана! Помня ги още разделите, след които уж се забравяме, достигнали пределите на едно дълго изоставяне.Не знаех, че хората пазят толкова стари неща, че влачат след себе си вериги, но аз правя така хайде вземи и ти понеси ги... но ти бързо забравяш, как ли помня това - тръгваш и изоставяш, без спомен след това. Не знаех че хората помнят обидата, защото аз я забравих, остана ми силата - любовта в мене оставих!