uFeel.me
Не желая вече аз...
Автор: iam,  3 септември 2012 г. в 17:49 ч.
прочити: 270

Душата ми задръстена от тиня,
клокочат в нея гласове.
Светът прекрасна е светиня,
а задушавам се от гневни бесове


Като пречистващ дъжд очаквам светлината,
с поглед вперен в небосклона син.
Да чувствам искам само добротата
и да изхвърля мъката навън


Бетон покрил е същността ми,
и мрак превзема всяко мое сетиво,
а въздухът паралитик отровен
безмилостно премазва моите дробове.

Добре, че сън оказа се кошмара,
защото не желая веч да страдам аз.
Дори в съня си искам да намеря
души изпаднали в екстаз.

Усмивки хиляди да украсят лицата,
и хората изпълнени с доброта
магията да видят на живота,
и окрилени да са техните сърца...

РМ

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me