Душата ми задръстена от тиня,
клокочат в нея гласове.
Светът прекрасна е светиня,
а задушавам се от гневни бесове
Като пречистващ дъжд очаквам светлината,
с поглед вперен в небосклона син.
Да чувствам искам само добротата
и да изхвърля мъката навън
Бетон покрил е същността ми,
и мрак превзема всяко мое сетиво,
а въздухът паралитик отровен
безмилостно премазва моите дробове.
Добре, че сън оказа се кошмара,
защото не желая веч да страдам аз.
Дори в съня си искам да намеря
души изпаднали в екстаз.
Усмивки хиляди да украсят лицата,
и хората изпълнени с доброта
магията да видят на живота,
и окрилени да са техните сърца...
РМ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me