Не я научих тази тишина!

Веднъж е плаха, после те смразява.

И някъде във себе си така

не може никак да остане цяла!

Не я запомних тази тишина!

Веднъж се появява, после чезне.

И никога доволна, при това.

И винаги – в очите ти, неверни!

Не я научих тази тишина!

Все тъй е упорита – като клетва.

В сърцето ми се спира, но боли!

А в твоите ръце е... пистолета.

Не я запомних тази тишина!

Във мислите ми – вик камбанен.

В душата ми оставя все следи,

в съня ми се явява – сън измамен!