StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,466
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,533
   Точки: 2,643,366
   Съобщения: 152,026
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не те познавам, но точно аз

Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли?
Такива, от които се страхуваш...
Прилича ли животът ти на риба,
която през небето гордо плува?
В короните на стройните дървета
заспиваш ли с умората покорен,
докато някой в горската аптека
забърква ти невиждана отрова?
Онези, дето чакат насред нивите,
класът да се повдигне и налее,
видя ли как те стрелят приживе
молитвите за дъжд, докато пеят?
Сега е рано. Пролетта е ранна...
и слънцето все още им е скъпо.
Та затова съвсем не ти се радват.
Чумерят се, чадърите помъкнали.
Аз в твоята меняща се прозрачност,
дори през дъждовете те разбирам.
Приличаме си много, не е странно,
че точно аз ти давам път и име.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-04-16
прочитания: 88
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход