В свойта болка притихна, сломен.
В свойте нощи отново ридаеш.
Все се луташ, сънуваш все мен,
все пътуваш в съня си, незнаен.
Кратко в мислите спираш – за миг,
в мойте нощи нахлуваш – случаен.
После тихо присядаш стаен.
Търсиш дом, но къде – сам не знаеш...
Помниш още внезапния бяг –
сам от себе си искаш да бягаш.
Но за миг се опитай... и пак
свойто място открий, не случаен.